Диагностика на връзката…
Когато някой ти казва, че е влюбен в теб, може да е трудно да се дефинира дали той те обича по здравословен начин или неговата любов е задушаваща. Ето шест ключови разлики между здравословната и задушаващата любов.
1. Даване без да очакваш нещо насреща срещу даване с очакване да получи насреща. Истинската любов е базирана на желанието да даваш на другия, когато той има нужда, без да очакваш нещо в замяна. Вярвате си един на друг и сте един до друг в нужда. Задушаващата любов рядко дава нещо без цена – даването при нея е единствено начин да получиш насреща, а не е грижа за другия.
2. Желание за опознаване на другия срещу желание да променяш другия
Двойката в здравословната връзка работят върху това да се опознават един друг и откривайки повече и повече кои всъщност са те. В задушаващата любов партньорът ти иска ти да се промениш в онзи, който той си представя или иска да бъдеш. Той не се интересува кой си ти, а просто иска да задоволи своите изисквания и потребности.
3. Интимност срещу показност
В здравословната връзка партньорите създават пространство на интимност, в което никой друг не може да влиза. В него партньорите пазят времето, което споделят, знанието един за друг и уникални неща, които двамата правят един за друг. В задушаващата любов няма интимност – слабостите на партньорите се превръщат в мишена на подигравки, детайли от интимност, като примерно целувки, се разказват на всеки, който е готов да слуша и времето, прекарано заедно, се обсъжда свсеки друг, но не и с теб.
4. Поправяне срещу отмъщение
Ако твоят партньор наистина те обича, проблемите между вас стават основа за опознаването ви. Ще успееш да доловиш неговите усилия да поправи конфликта чрез обръщане един към друг и искрено изслушване на чувствата на другия. В противен случай партьорът е отмъстителен. Всеки спор се превръща в средство за разплата. Ти ще усетиш как конфликтът води до обвинения, принуда и отхвърляне.
5. Споделяне на достижения срещу егоизъм
Истинската връзка поставя хората в един свят, в който те споделят успехите си и се грижат за взаимното си добруване. Би трябвало твоят партньор да желае сбъдването на мечтите и надеждите ти. В нездравословната връзка партньорите се грижат за себе си, те не дават. В такава връзка партньорът ти ще изисква да жертваш мечтите си, а не да ги следваш. Задушаващата любов е грижа за себе си, не за другия.
6. Желание срещу вина
Истинската любов ражда желание да се грижиш за нуждите на другия. Ти би искал другият човек да е в твоя живот и ти да имаш грижа за неговите нужди. Вместо това, задушаващата любов изисква и използва чувството за вина, за да получи онова, което иска. Партньорът ти в такава връзка ще ти казва непрекъснато чи ти си лош, негрижовен и ще те сравнява с другите, за да те накара да се чувстваш зле, след което ще ти отправя посланието „Скъпа/и , ако направиш каквото ти казах, може и да ти простя” Тогава ти започваш да даваш, не защото искаш, а защото трябва!!!
Има и други начини да разпознаеш истинската от нездравословната любов, но тези 6 контраста показват основните разлики. И запомни – истинската любов те кара да се чувстваш прекрасно в края на деня, а задушаващата – наранява ужасно през повечето време.
Once I ran to you, now I’ll run from you
This tainted love you’ve given,
I give you all a boy could give you
Take my tears and that’s not nearly all
Tainted love. – „Tainted Love,“ Ed Cobb, 1964
Автор: д-р Кевин Арнолд
Превод: Красимира Иванова
Красимира Иванова: Човек, оставен без любов, е обречен на смърт
07-05-2012 г.
Платон твърди, че някога хората са били наполовина мъже и наполовина жени. Имали по две лица, четири ръцe и гениталии и на двата пола. Тази универсалност им давала изключителна сила и в един момент започнали да предизвикват боговете. Олимпийските богове не били склонни да търпят непокорство, така че решили да унищожат хората. Но в последния момент ги спряло нарцистичното осъзнаване: че ако изтребели всички хора, нямало да има кой да ги почита и да извършва жертвоприношения. Зевс намерил решение:“ Да разделим човека на две части - така силата му ще намалее, вече няма да е опасен и ще стре да ни се противопоставя“. Останалите богове посрещнали идеята възторжено и се захванали с разполовяването. Човеците били разделени на мъже и жени и с течение на времето раните им заздравели. Легендата обаче разказва, че въпреки усилията на боговете, хората запазили частица от спомена за някогашното единство – затова продължават неуморно да търсят половинката си, за да възвърнат своята сила и отново да се чувстват цели…
Разбира се, практиката показва, че е трудно не само да откриеш половинката си, но и да я задържиш. Оказва се, че да обичаш е като да ходиш по въже, винаги съществува риск да паднеш. Как да елиминираме този риск? Защо ни е толкова трудно да създадем истински щастлива любовна връзка и защо сезонът на любовта е пролетта? За всичко това си говорим с психолога Красимира Иванова.
Фрамар: Пролетта е сезонът, в който като че ли най-лесно се влюбваме. На какво се дължи това според вас?
Любовта е онова нещо, което хората все още не са успели да опознаят и опитомят. И все пак се опитваме да правим интерпретации по темата. Пролетта е сезонът, в който започваме по-активен социален живот. След зимата, когато сме стояли затворени вкъщи, през пролетта започваме разходките, дори и безцелните такива, а това е предпоставка за повече социални контакти. Освен това, слънцето променя хормоналния баланс в организма. Светлината стимулира производството на серотонин – хормонът на щастието. Оттам нататък влюбването и любовта са химията, на която сме дали път.
Фрамар: Избираме ли в кого да се влюбим, водени от емоционалните си нужди или влюбването е нещо съвсем спонтанно?
Любовта не съществува по принцип. Съществува само изживяната любов в нейната личностна, индивидуална форма, която е част от даден човек. Спонтанността практически е нашата емоционална потребност. А потребността от любов е базова потребност – да обичаш и да бъдеш обичан. Често се опитваме да задоволим потребността си от любов с други неща. Те се наричат мета-потребности. Имам нужда да бъда обичан, а не съм и се старая да задоволя едни други „мета”-потребности, като се самозалъгвам , че това може да ме накара да съм щастлив. Опитвам се да компенсирам. Например като съм много успял в работата си или като преяждам, или като трупам състояние.
Фрамар: Кога едно увлечение прераства във връзка?
Увлечението прераства във връзка, когато има взаимност, когато партньорите имат потребност от близост и когато установят, че един с друг им е приятно.
Фрамар: Понякога се случва така, че единият е готов за този нов етап в отношенията, но другият се страхува от задълбочаване, в този ред на мисли – какви са причините за страха от обвързване?
Страхът винаги е свързан със света около нас и с нашите заложби. Възможно е това да е страхът от себеотдаване, преживяван като загуба на Аз-а и зависимост. Страхът от задълбочаване може да е провокиран и от предишен негативен опит. Има хора, които са формирали характер, за който е типичен страхът от близост. Взаимоотношенията между хората се подчиняват на общовалидните закони на Вселената. Както има центробежни и центростремителни сили в природата, така ги има и във взаимоотношенията. На нуждата ни да бъдем приети и нечии се противопоставя нуждата ни да останем независими и да запазим себе си.
Фрамар: Любовта често е съпътствана и от други страхове – „Тя не ме обича достатъчно“, „Ще ме приеме ли той такава, каквато съм“. Пречат ли ни тези страхове да се насладим на любовта или те са част от нея?
Страхът е част от нас, както и любовта е част от нас. Той не е само с отрицателен заряд. Страхът е животопротективно чувство, народната поговорка казва: „Страх лозе пази”. Но тези страхове „Тя не ме обича достатъчно“, „Ще ме приеме ли той такава, каквато съм“ са свързани с нашите очаквания от другия и с нашето разбиране, че другите са по-различни от нас. Те са свързани и с получаването. С очакването да получа нещо от любовта и дали това, което получа ще е равно на това, което давам. А всъщност това отново са персонални потребности и възможности, затова и всеки изживява и се наслаждава на любовта според своите личностни характеристики.
Фрамар: Какво мислите за страха от изневяра? Той също е способен да вгорчи живота ни.
По принцип има здрави и нездрави чувства. Нездрави са тези, които нямат връзка с реални събития, случващи се тук и сега, а представляват неизразени реакции, натрупани в следствие на минали събития. Подобен неадекватен страх може да се превърне в реален проблем в двойката. Искам да подчертая, че „неадекватен” не е синоним на „ненормален”. Страхът от изневяра отново е базиран на наши личностни характеристики и на очакването за получаване в любовта. Човек с ниско самочувствие и самооценка се счита недостоен за любов, а в същото време у всеки човек, природно заложена е потребността от любов. И представете си какво се случва с един такъв човек. Имам нужда от любов, но не считам, че съм достоен за нея. Не съм достатъчно умен, красив и т.н. Такъв човек живее с мисълта, че всеки момент ще се появи друг човек, който е по… и представете си до колко може да се изпита удоволствие в такава ситуация!
Фрамар: Защо е толкова трудно да създадем една истински щастлива любовна връзка? Кои са основните препъникамъчета?
За мен това е консуматорският ни начин на живот. Научихме се да бъдем консуматори и сме такива и в любовта си. Очакваме да получим, да ни дадат, да ни обичат, а смисълът на любовта е точно обратният – да дадем, без да чакаме да получим, да „нахраним” любимия с емоции, да му доставим радост, да му споделим себе си. Много хора бъркат любовта с изгодата. Човек се научава да обича, по начина по който е обичан в детството си. Когато едно дете е било обичано „защото”…, то се научава, че любовта е това. Например защото е добро, защото е умно, защото е послушно, защото си е изяло яденето, и т.н. Така се научават условностите в любовта. Като зрял човек той ще обича също „защото”….. субектът на любовта е красив, богат, забавен, т.е условно и това ще е свързано с редица страхове, за които говорихме по-горе. Когато едно дете е било обаче обичано „въпреки” (безусловно)…., като зрял човек, то също ще обича „въпреки”. Както виждате, оказва се, че корените на любовта са в детството ни.
Фрамар: Жената изпитва потребност да бъде нечия „ТЯ“, същото ли е и при мъжа? Нуждае ли се и той да бъде единствен, да бъде „ТОЙ“ за любимата си жена или потребността при мъжете е друга?
Колкото и да са различни мъжете и жените, това, което ги обединява като човешки същества е необходимостта или базисната потребност от принадлежност. Няма човек, който да не иска да бъде единствен и специален. Тази потребност, обаче върви за ръка с потребността да бъда себе си, да остана този, който съм, да запазя моя си Аз, моята идентичност във връзката! От тук идват и част от противоречията и страховете, за които говорихме. За да се чувства човек добре в една връзка трябва да е намерил баланса между тези две потребности.
Фрамар: Включиха любовта в списъка с психичните заболявания. Ако любовта наистина е вид лудост, защо ние, най-разумните същества на Земята, допускаме тя да управлява живота ни?
Любовта променя човек. Когато човек е влюбен, всичко в света му се струва по-различно. А когато това чувство е прекалено силно, то замъглява съзнанието. В организма стават хормонални промени. Свидетели сме на много истории, в които влюбените имат поведение, което е извън рамките на общоприетото, на животосъхраняващото и себеуважаващото. И въпреки това любовта е най-важното и най-загадъчното чувство на човешкия род. Любовта е изначална потребност. А животът ни се управлява от нашите потребности. Така че ние не можем да решаваме дали тя да управлява или не живота ни. Както не можем без храна и това е другата основна потребност в живота ни, така и човек, оставен без любов, е обречен на смърт.
Фрамар: Какъв съвет бихте дали на нашите читатели, кое е лекарството за “безболезнено“ протичаща любовна лудост?
Всеки трябва да го потърси вътре в себе си. Със сигурност безусловната любов е най-здравата форма на любов. И може би разбирането, че в любовта имаш само привилегията да даваш.
За www.framar.bg от: Ина Танева
